Ако литературоисториците някога решат да дирят как съм аз прописала, им подарявам с жест, следното правдоописание!
У нас- криейки се от вродено-жадните ми за необикновеното детски очи и уши, явно изпуснали тона, под напора на шокиращото събитие, и случаят бил уловен от мен! Но как бил пресъздаден!?
В четвърти клас учителката ми Василка Трифонова (която и на снимките личи колко ме невъзприема зарад нестандартното ми мислене и поведение) задала да напишем в час( инак нашите да са ме цензурирали- и не само-у дома още! ) - съчинение за някой наш обичан близък. За мама писали децата и били одобрени.
A aз- за Мара Американката! Нали за нея съм чула сприхаво да спорят и посмъртно да я жалят у дома!
А тя била, освен братовчедка на дядо ми по руския род, и особено „ забранен” чешит в ония зли, мрачни времена на набиращия ярост срещу деликатните души и надстандартните натури, мачкащ и уеднаквяващ държавен механизъм.
А прякор и дал един ранен, младежки опит да се изяви като актриса в Америка. Което вече било опасно да се споменава само! Защото се полагало превъзпитание в женски трудов концлагер.Но съдбата избързала да я спаси с по- лека смърт.
На зряла възраст Мара, разочарована и уморена, се прибрала в Лом, невписала се в еснафлъка и се попропила. (Но, като пийнеше с дядо ми, сияйна и възторжена, парфюмена, красива и елегантна !, ме прегръщаше горещо и ме молеше да ѝ чета и рецитирам. Отприщваха се измислици и фантазиране, импровизации се сипеха ! Обичах я ! Школувах до гърдите и !) И се усещах специална, окрилена и всеможеща!
Та- според съчинението ми- излязла Мара във вечерни дрехи…( но тя сякаш само официални, тъмни, елегантни рокли си имаше. На фона на престилковите, огрубели лелки- еталон за дисхармония с масите, просто!)
,,…Полегнала небето да погледа сред едни купи със слама…( А злите езици донасят, че била паднала пияна там!)
…и заспала с цигара в ръка…и се превърнала в пламък, изпращащ рой искри- звезди да станат на небето, каквато тя не станала в артистичните висоти!
-Как искам да съм като нея! Красива и магична личност, като картичка на старите актриси!’’
Ама, че детско съчинение, нали?!
О, едва сега- узнавайки за мизерната среда на доносничества и мръснишко дебнене за „различни’’ умове; ето сега разбирам в колко трескав уплах съм била хвърлила „другарката” тогава! През1968-ма!
А ако директорът прегледа тетрадките и ТАЯ прочете?!( Аз пък тия неща цял живот бях имунизирана сякаш да не забелязвам! Унесена да съм себе си, без да питам кой в какво успява- та и до този миг, слава Богу!)
Съчинението ми бе на кръст задраскано с червено мастило. Явно за застраховка на нея първо; на нашите- несъмнени дисиденти и врагове с капели; че и на мен, глупачето прехласващо се!
Едро, като за плакатно послание, отдолу пишеше: „Обърнете внимание на съдържанието!!!” (Благодаря ти, Трифонова,ти беше първият ми рецензент! И всички вие: слушайте „другарката”- обръщайте внимание на разказите ми !)
Шегата- на страна, но макар и все още в плен на обаятелния спомен за Мара, не мога да не ви кажа, че чух, че може да е била убита и запалена извън града. Но се стремях да не го помня; да му откажа право на реалност. Не мога да издиря истината, но завинаги ще съм ѝ благодарна, че я срещнах и, че още ме вълнува! А само срещналият духовни, топли, оригинални и неуподобими личности, с вечен ореол на шарм и вълшебна притегателност, може да им благодари с това стихотворение- след 50 години! То е малка реабилитация за (не само) нейната трагедия.
Като момиче още,
проявявайки тенденции
да натрупам крупен опит,
все обаятелните забелязвах!
Наричаха ги- „с минало”-
специални, сложни, притегателни!
Привличаха ме гибелно
с усещане за родство.
Като плодове, узрели на луна,
магьосани, магьосващи и мен.
Мадони Рафаелеви, познаващи „отвъдното”
и паднали интелигенти-
небесни бивши обитатели-
неспособни с тълпата да се смесят,
младостта ми приказна сториха-
независимо от всички последици!
-Поклон на шармантните!
Сърцето ми храм им е.
снимка, Деси Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар