Огнен залез.
Огнени мечти.
Ти ме повика в мислите си.
Затова
Можеш да чуеш и моите.
Без да ги изричаме на глас.
🌅🌅🌅🌅🌅
Птицата
Паркирах колата пред нас.
Не бях много доволен от лова цял ден днес, но все пак се връщах с един кеклик.
Кървавочервените лъчи на залязващото слънце осветяваха съблечените от есента клони на дърветата.
Едно момиченце с красиви руси плитки си играеше на поляната пред къщата. Там често се събираха и си играеха деца. Но това дете не го бях виждал преди.
Оставих птицата на земята, докато си търсех из джобовете ключовете и чипа.
- Какво й е? - приближи се момиченцето.
Погледнах надолу и виждайки струйката кръв да се стича от гърдите на птицата, разбрах, че няма смисъл да лъжа.
Подпрях пушката и казах:
- Ами мъртва е...Преди малко я отстрелях.
- Убили сте я? - попита с добре доловима тъга в гласа.
Трепнах. Не исках да го разстройвам.
- Ловът е един вид хоби.
- Хоби?
Искате да кажете, че сте я убили за удоволствие?
Отнели сте живота й за удоволствие?
Не знаех какво да отговоря. Хлапачката ме беше притиснала в ъгъла само с няколко думи.
- Ти какво искаш? Ловът е спорт. Много хора го практикуват и не намират в това нищо нередно.Сините очи ме погледнаха с укор.
- Добре, какво очакваш от мен?
- Да съжалите за постъпката си. - повиха се сини светкавици в очите й.
- Няма за какво да съжалявам. Много си малка, за да разбереш. Това е лова. - отговорих с назидателен тон. -Мъжете доказват, че са силни и господари на природата.
- Не смятам, че това ви оправдаеа по някакъв начин.
- Аз не се и опитвам да се оправдавам.
Синият поглед бавно се премести към мъртвата птица на земята.
Момиченцето клекна до нея и я погали с малката си ръчичка.
Стана ми неприятно. Исках да го успокоя.
- Виж, дете...
- Не. Няма нужда да казвате нищо. Просто, според мен, за в бъдеще не бива да правите така.
Момиченцето се изправи и бавно се отдалечи.Чух шум в краката си. Обърнах се и с невярващи очи видях, че застреляната от мене птица разперва крилата си, полита в небето и се издига към кървавочервения залез на слънцето.
Огледах се за момиченцето, но то не се виждаше никъде.
Останах сам в цялата пустота, вслушан в ударите на сърцето си, които оттекваха из цялото ми същество.
Една капка кръв падна вурху ръката ми от висините.
И досега си спомням всичко ясно, сякал гледам фантастична картина, макар че минаха години..
Никога повече не видях момиченцето с красивите сини мълниеносни очи..
И никога повече не отидох на лов...
снимка: Деси Цветкова
Няма коментари:
Публикуване на коментар