Намерих си
хапче за слънчеви сънища...
Точно когато
светът се смълча,
и мъглата
заливаше
покривите...
Но от моя комин
топчици светлина
излизаха...
От моите слънчеви сънища...
🌅🌅🌅🌅🌅🌅
Спокойно днес
е езерото,
синьо-бяло огледало
на небето...
И всички чуха
как се докоснаха
сините пера на чаплите...
Преплетоха се криле,
летяща статуя на любовта,
огряна от слънцето...
Петък 13 май 22
🐦🐦🐦🐦🐦🐦
Укротяване
Потропват с копита
лилавите сенки
на твоите думи.
Аз им разресвам
гривата,
те цвилят от кеф.
Опитвам се
да се задържа
на седлото...
Винаги има
нещо диво,
полу-човек,
полу-мустанг...
Добре,
че съм
хванала
юздите
за мънистата...
11.05.22
💙💙💙💙💙💙
Когато
все пак
болката отмине,
и сребърно
просветва
ни в душата,
остават само
майсторски
картини
от спомените,
и от светлината.
снимка: авторът
Няма коментари:
Публикуване на коментар