събота, 19 март 2022 г.

Райчо Русев и Музата


Селцето си отива


Отива си, отива си селцето,

при сенките, от другата страна.

При дългото очакване, което

все някой ден ще стане светлина.


Прераждат се във камъни и тръни

познатите ми, близки имена.

И аз накрая тук ще се завърна,

при тях да легна като тишина.


Ще се притисна, нежен като свила,

до видимата рамка на света.

Аз отсега земята си постилам,

с небето се завивам отсега.


На здрач и мараня ще се преструвам,

или на сглъхнал в долината ден,

та всичко, що се вижда или чува,

да виждате и чувате през мен.


******

 Останало


Другото не ме засяга,

другото е суета:

двата хълма, двата бряга,

пътят в нивите... Света.


Лястовичката се совне,

дреме топлата река.

Слънцето като часовник

си го нося на ръка.


После – залезът. И после

тишина и тишина.

Оттогава си я нося

в малкото си джобче, на.


******


Нощеска валяло сняг


Бяло, бяло, бяло побеляло,

с бели маски всички цветове.

Кой се крие – Господ или дявол,

зад човешкото ни битие?


Март ще смъкне маските и... опа!

Що да видим стреснати, в захлас?

Негово Величество Живота,

само че без някого от нас.


Ни да плачеш, нито да се смееш,

болести, проблеми... И все пак,

струва си човек да поживее,

за да види следващия сняг.


******





Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова