неделя, 27 февруари 2022 г.

Под син калпак - Галина Ангелова

 По картина

 

Под син калпак, небесен.

със звездния порой не споря!

Притихнала съм, загледана в това вълшебство,

с бог сякаш си говоря!

А той е силен и мощен тътен, идещ от морето.

Така човек се чувства смъртен и слуша боя на сърцето!

Под син калпак, сред звезден мрак,

полюшват облаци перца, ветрецът сякаш пее.

Не съм сама, морето с мене е и сякаш с мен се смее.



Няма коментари:

Публикуване на коментар

The Muse with You - magazine for poetry and art. * Списание за поезия и арт.

Две плачещи върби - Деси Цветкова