По картина
Под син калпак, небесен.
със звездния порой не споря!
Притихнала съм, загледана в това вълшебство,
с бог сякаш си говоря!
А той е силен и мощен тътен, идещ от морето.
Така човек се чувства смъртен и слуша боя на сърцето!
Под син калпак, сред звезден мрак,
полюшват облаци перца, ветрецът сякаш пее.
Не съм сама, морето с мене е и сякаш с мен се смее.
Няма коментари:
Публикуване на коментар