По картина
През нощите, когато спи града
се извисявам до небето,
тук мога с времето да помълча
и себе си да разпилея в битието.
Обичам да играя със звездите,
за всеки има по една,
с която сбъдват се мечтите
и с обич ме докосва Вечността.
Не съм самотна, не и аз,
защото близо съм до Бога,
да ни спаси сред този час,
от все сърце ще се помоля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар