Сътворено по картина
Животът се изнизва неусетно,
животът е безумно кратък миг.
Търсих те във ада и във рая.
Преоткрих те в самотата.
Опустя булевардът.
А душата ми стегната
в тъмното стене.
С кални обувки
кои дръзва да стъпва по нея?!
Фучи тишината!
Господи, дай ми време да имам
и надежда една,
че днес сме истински!
Няма коментари:
Публикуване на коментар