Голяма книга дал си ни, о Боже!
Един живот как да я изчете?
Дори да я прелисти той не може:
Плача, смеха на малкото дете, -
блажената усмивка на цветята, -
на юноша орловите крила, -
свещения напев на дървесата –
смирението на златните поля.
Палачите на агънцата неми. –
Сластта, която червеят гризе. –
На врата зениците големи. –
На праведния тихите нозе. –
Светулките в недрата на скалите. –
По млечни път посланите слънца. –
Дъгата - шарен мост над висините. –
За жертва оплодените сърца. –
Дълбокото око на океана. –
Й съвестта във мрака ни звезда.
На мрака тайната неотгадана.
И пътя на Голгота към Христа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар