Все вървя и търся онази жена,
дето на баба ми да прилича.Да има плитка тънка на свойта глава,
да ме гали с очи и да ме обича.
Срещах много жени, дето бяха такива,
но ни една не докосна мойта душа -
нито ме направи щастлива,
нито пък беше като нея добра...
Уморих се да търся. Седнах до езеро бистро.
Понечих да си плисна вода
на лицето си морно, но кристално чисто.
Погледът ми нейният образ спря.
Погледна ме и се усмихна.
Аз намерих тази жена,
дето на баба ми да прилича!
Картина Васил Стоилов
Няма коментари:
Публикуване на коментар